Аномалиите на клепачите при котки могат да причинят значителен дискомфорт и потенциално да доведат до по-сериозни проблеми с очите, ако бъдат оставени без внимание. Разпознаването на признаците и разбирането на наличните лечения за тези състояния е от решаващо значение за поддържане на здравето и благополучието на вашия котешки спътник. Тази статия изследва най-често срещаните видове аномалии на клепачите при котки, техните причини, симптоми и различните възможности за лечение, които са на разположение, за да помогнат на вашата котка да живее щастлив и комфортен живот.
Разбиране на анатомията на котешките клепачи
Преди да се задълбочите в конкретни аномалии, важно е да разберете основната структура на клепачите на котката. Клепачите предпазват окото от нараняване, регулират разпределението на слъзния филм и премахват остатъците. Здравите клепачи са от решаващо значение за поддържане на правилна хидратация на роговицата и предотвратяване на инфекции. Всяко нарушение на нормалната им функция може да има сериозни последствия за зрението и комфорта на котката.
Котките имат горен и долен клепач, а също и трети клепач, известен също като мигателна мембрана. Тази мембрана се намира във вътрешния ъгъл на окото. Основната му функция е да осигури допълнителна защита и смазване на роговицата. Когато е здрав, третият клепач обикновено не се вижда, освен ако котката не спи или е болна.
Чести аномалии на клепачите при котки
Ентропион
Ентропионът е състояние, при което клепачите се търкалят навътре, което кара миглите да се трият в роговицата. Това постоянно дразнене може да доведе до болка, язви на роговицата и дори увреждане на зрението. Ентропионът е един от най-често срещаните проблеми с клепачите при котките.
Основната причина за ентропион при котки често е генетична или конформационна, което означава, че е свързана с формата и структурата на лицето на котката. Някои породи, като персите и хималайците, са предразположени към развитие на ентропион. Вторичен ентропион може да възникне поради белези или мускулни спазми след нараняване на очите или инфекция.
Симптомите на ентропион включват прекомерно сълзене (епифора), кривогледство (блефароспазъм), зачервяване и чувствителност към светлина (фотофобия). Котката може също да търка окото си често, което може да влоши проблема.
Лечението на ентропион обикновено включва операция за коригиране на позицията на клепачите. Често срещана хирургическа техника включва отстраняване на малка част от кожата и мускула близо до ръба на клепача, което помага за издърпване на клепача навън. Конкретният хирургичен подход ще зависи от тежестта на състоянието и индивидуалната анатомия на котката.
Ектропион
Ектропионът е обратното на ентропиона, при който клепачът се извива навън, разкривайки вътрешната повърхност на клепача (конюнктивата). Това може да доведе до сухота, дразнене и повишена чувствителност към инфекции. Ектропионът е по-рядък при котките, отколкото при кучетата.
Причините за ектропион включват вродени дефекти, белези от предишни наранявания или операции и увреждане на нервите, което отслабва мускулите на клепачите. В някои случаи може да е свързано и със стареене и загуба на еластичност на кожата.
Симптомите на ектропион включват увиснал или увиснал клепач, хроничен конюнктивит (възпаление на конюнктивата), прекомерно сълзене и видимо зачервена или подута конюнктива. Откритата конюнктива е по-уязвима към дразнители и патогени от околната среда.
Лечението на ектропион може да включва хирургична корекция за стягане на клепача и възстановяване на нормалното му положение. Специфичната хирургична техника ще зависи от основната причина и тежестта на ектропиона. В леки случаи смазващите капки за очи може да са достатъчни за справяне със симптомите.
Дистихиаза
Дистихиазата е състояние, при което миглите растат на необичайно място по ръба на клепача, често от отворите на мейбомските жлези. Тези допълнителни мигли могат да раздразнят роговицата и да причинят дискомфорт. Въпреки че са малки, те могат да причинят сериозни проблеми.
Причината за дистихиазата е предимно генетична. Някои породи са по-податливи на развитие на това състояние. Анормалните мигли могат да бъдат единични или множество и могат да варират по размер и твърдост.
Симптомите на дистихиаза включват прекомерно сълзене, кривогледство, зачервяване и дразнене на роговицата. Котката може често да търка очите си. В някои случаи необичайните мигли могат да бъдат видими при внимателно изследване на ръба на клепача.
Възможностите за лечение на дистихиаза включват ръчна епилация (скубане на миглите), електролиза, криохирургия и хирургично отстраняване на космените фоликули. Ръчната епилация осигурява само временно облекчение, тъй като в крайна сметка миглите ще пораснат отново. Електролизата и криохирургията са по-трайни решения, които унищожават космените фоликули. В тежки случаи може да се наложи хирургично отстраняване.
Черешово око (мигащ пролапс на мембраната)
Въпреки че не е строго аномалия на клепача, черешовото око включва пролапс на жлезата на третия клепач. Тази жлеза обикновено се намира зад третия клепач и произвежда значителна част от слъзния филм. Когато пролабира, изглежда като червена или розова маса, изпъкнала от вътрешния ъгъл на окото, наподобяваща череша.
Точната причина за черешово око е неизвестна, но се смята, че е свързана със слабост в съединителната тъкан, която закотвя жлезата на място. Някои породи, като бирмански и персийски, са предразположени към това състояние.
Основният симптом на черешово око е видимата червена или розова маса във вътрешния ъгъл на окото. Други симптоми могат да включват прекомерно сълзене, кривогледство и вторичен конюнктивит.
Предпочитаното лечение за черешово око е хирургическа смяна на жлезата. Това включва създаване на джоб в конюнктивата и прибиране на жлезата обратно в нормалната й позиция. Хирургичното отстраняване на жлезата обикновено не се препоръчва, тъй като може да доведе до сухота в очите (keratoconjunctivitis sicca). Локалните лекарства могат да помогнат за справяне с възпалението и предотвратяване на вторични инфекции.
Диагностика на аномалии на клепачите
Ветеринарният лекар може да диагностицира аномалии на клепачите чрез задълбочен очен преглед. Това обикновено включва визуална проверка на клепачите и околните структури, както и оценка на производството на сълзи и здравето на роговицата. В някои случаи може да са необходими специализирани тестове, като оцветяване с флуоресцеин (за откриване на язви на роговицата) и тонометрия (за измерване на вътреочното налягане).
Опции за лечение
Лечението на аномалии на клепачите при котки варира в зависимост от конкретното състояние и неговата тежест. Медицинското лечение може да включва използването на смазващи капки за очи, антибиотици и противовъзпалителни лекарства за облекчаване на симптомите и предотвратяване на вторични инфекции. Хирургическата корекция често е необходима за справяне с основната причина за аномалиите и възстановяване на нормалната функция на клепача.
Следоперативните грижи са от решаващо значение за осигуряване на успешно заздравяване и предотвратяване на усложнения. Това може да включва прилагане на лекарства, почистване на мястото на операцията и предотвратяване на търкане или чесане на окото на котката. Редовните последващи прегледи при ветеринарния лекар са от съществено значение за проследяване на напредъка и разрешаване на всякакви опасения.
Профилактика
Докато някои аномалии на клепачите са вродени или генетични и не могат да бъдат предотвратени, има стъпки, които можете да предприемете, за да сведете до минимум риска от вторични проблеми. Поддържането на лицето на вашата котка чисто и без остатъци може да помогне за предотвратяване на инфекции и раздразнения. Бързото справяне с всякакви очни наранявания или инфекции също може да помогне за предотвратяване на белези и други усложнения, които могат да доведат до аномалии на клепачите.
